Аз, Ганчо Ганчев, бях издател и главен редактор на в. „Независимост”. По случай 25-годишнината от издаването на първия му брой, Националната библиотека организира изложба, озаглавена: ПЪРВИЯТ ОПИТ ЗА НЕЗАВИСИМ ПЕЧАТ – 25 години от издаването на вестник „Независимост”. (18-24.11.2014, Централно фоайе на Националната библиотека)

ИЗЛОЖБАТА

   Изложбата проследява раждането, развитието и смъртта на в. „Независимост”. Посетителите ще станат свидетели на усъвършенстваните методи за неговото разпространение - оцелелите картони, на които вестникът бе разлепван. На първия печатен брой от 12 април 1990 г. На това как бе изработен гуменият ни печат с помощта на... Кодекса на труда. На седящата стачка пред Министерския съвет и интервюто с вбесения Андрей Луканов. На спирането на вестника, поради отказа на правителството да му разреши купуването на хартия. Предлагам ви неговата кратка и забавна (днес) история.

16 НОЕМВРИ 1989 - НАЧАЛОТО

   В далечната 1989-та година всички медии бяха на един човек. И всички знаехме КОЙ... е той.

   Медиите по онова време изпълняваха единствено пропагандните цели на БКП. През цялата 1989-та година в нашата страна вреше и кипеше, появяваха се независими дружества, имаше различни дисидентски прояви, но за тях нямаше нито дума в медиите. Или най-малкото дисидентите бяха наричани „родоотстъпници”, „предатели” и пр. Така че имаше нужда от независим от Партията печат - да го наречем направо опозиционен, антикомунистически - който да представя гледната точка на несъгласните с БКП. През същата година се появиха самиздатите на Владимир Левчев и Едвин Сугарев „Глас” и „Мост”, но те бяха предимно литературни и есеистични. Аз исках вестник с новини! На един от купоните, на който бяхме с тях двамата, Джендема, Станка Желева и др., им подхвърлих тази идея между две ракии, но явно за Владо и Едвин журналистиката беше нещо доста по-низше от литературата (което си е така!), та те не прегърнаха идеята.

   На 16-ти ноември 89-а - веднага след като изтрезнях от празнуването на 10-ти*, реших, че е дошло времето да се появи един независим вестник. Същият ден, в мазето на ул. Бузлуджа 40, където живеех, с компютърния специалист Емил Ангелов списахме първия брой на „Независимост”. За разлика от наши бъдещи колеги с „няколко пишещи машини”, ние използвахме модерен компютър - „Правец 16” - затова аз често казвам, че и от Правец е излязло нещо добро...

    *Не знам как е прекарал Десети ноември Тодор Живков, но сигурно по-добре от мен, защото аз го завърших в „Пирогов”. Празнуването на 10-ти продължи до малките часове на 11-ти. Прибирайки се след бурния купон във влажното ми мазе, без да искам, бръкнах в контакта и получилата се волтова дъга обгори дясната ми ръка като печена чушка. В близкия до квартирата ми „Пирогов” една самодива в бяла премяна нежно мажеше раната ми с мехлем, докато аз плачех, че вече никога няма да мога да пиша и да направя замисления от мен вестник. Но мехлемът на самодивата беше вълшебен и само след няколко дена опечената ми ръка можеше отново да държи остро перо и заоблена чаша.

ПО СТЕНИТЕ

   Идеята беше да разпечатаме на матричния принтер на Емил стотина броя и да ги раздадем на първия демократичен митинг на 18-ти ноември. Но принтерът разпечати само 3 броя и замлъкна завинаги. Вероятно и той е бил от Правец... Тогава нямаше обществени ксерокси, нито други възможности за печат. Какво да се прави?

   Отчаян и разочарован от принтера саботьор, вървейки в студената сутрин на 18 ноември към митинга на пл. „Ал. Невски”, подарих едната от разпечатките на бъдещия президент Желю Желев, когото пътьом срещнах. Другите два от броевете залепих на колоните на „Кристал” на ул. Раковска, където стана побоят над Екогласност, и на бул. Руски до Полския център - места, емблематични за българското дисидентство.

   Какво беше учудването ми вечерта, когато открих броевете невредими на стените, а около тях десетки читатели, които изпълняваха ролята на своеобразна охрана от набезите на властта - благодарение на тях тя не бе посмяла да ги скъса от стените!

   Така, благодарение на калпавия принтер, се роди идеята в. „Независимост” да бъде лепен и четен по стените - всеки четвъртък в продължение на месеци. В този вид до началото на април 1990 г. излязоха 21 броя на вестника.

   Впоследствие към вестника се присъединиха и оставиха имената си по стените членовете на редколегията: Валентин Вълчев, Васил Станилов, Веселин Дзивев, Димитър Ленгечев, Ивайло Василев, Корнелия Божанова, Мариана Димитрова. Наш фотограф беше Симон Варсано, а художник и карикатурист - Чавдар Николов.

   В компютърния вариант на вестника бяха публикувани за първи път редица опозиционни и архивни документи - декларацията от митинга на 18 ноември, писмото на Петър Младенов до Политбюро, статии за масовите гробове по 9-и септември, дописки за първите стъпки на СДС…
   Не липсваха и дописки с чувство за хумор:

„Първият държавник, изминал 500 метра пеш.
На 15.11.89 г. по обяд новият ген. сек. на БКП отиде от сградата на партийния дом до хотел Рила. В този факт няма нищо необичайно, освен че П. Младенов е първият български политически лидер, изминал краткото разстояние пеш.”
   Независимост, № 1, 16.11.1989

* * *

„Голям проблем за началници от всякакъв ранг създават петната по стените в кабинетите им, останали след свалянето портретите на Т. Ж. Някои побързаха да закрият следите с картини. Настъпва златен век и за българската живопис.”
   Независимост, № 1, 16.11.1989

КАРТОНЕН ПЕРИОД

   Постепенно усъвършенствахме разпространението със специални картони, на които разлепяхме разпечатките от новия брой. Всеки четвъртък сутрин окачвахме картоните на възлови места в центъра на София и ги прибирахме вечер, когато хората се разотиват. Десетките читатели през целия ден пазеха картоните от посегателства на бдителната власт. За няколкото месеца на съществуването им не е унищожен нито един картон!

   Междувременно бе създадена стройна система от компютърни ятаци в цялата страна. Те пристигаха всеки четвъртък на ул. Бузлуджа 40 със свои лични средства - от Варна, Червен бряг, Бургас и още десетки градове! - за да запишат на дискети (тогава големи цяла педя) новия брой и да го разпространяват в своя град.

   За изненада на властта (чиито ятаци също ни навестяваха на ул. Бузлуджа 40...) в. „Независимост” понякога още същия ден се появяваше разлепен по стените на стотици километри от София!
   

   ** Моля онези, които имат запазени компютърни разпечатки или дискета с броевете, да ги предоставят на Националната библиотека, тъй като оригиналите там са силно избледнели от времето.
 

12 АПРИЛ 1990 - ПЪРВИЯТ ПЕЧАТЕН БРОЙ

   В Деня на космонавтиката „излетя” под № 22 първият печатен брой на в. „Независимост”, отпечатан в Полиграфическия комбинат със собствени средства на редколегията и със средства, дарени от читатели и съмишленици. Тиражът от 50 000 (петдесет хиляди) броя бе изчерпан за половин час. Опашката на пл. Славейков се виеше от сегашния Макдоналдс до будката за вестници близо до ул. Раковски.

   По-вълнуваща гледка за мен е била единствено снимката на Ракел Уелч в казармата!

ГУМЕНИЯТ ПЕЧАТ И КОДЕКСЪТ НА ТРУДА

   За да си купим хартия, трябваше да издадем на фабриката фактура. Фактурата пък трябваше да бъде подпечатана с кръгъл гумен печат. Такъв обаче се издаваше само на държавни или обществени организации. Какво да се прави?

   На помощ дойде Кодексът на труда.

   В него с непростима небрежност пишеше, че профсъюзите се създават с обикновено учредително събрание и за регистрирането им е необходим единствено учредителен протокол.

   На чаша вино в мазето на ул. Бузлуджа 40 редколегията на в. „Независимост” основа Профсъюз на вестникарите. С учредителния протокол в едната ръка и с Кодекса на труда в другата аз се отправих към единственото тогава ателие за изработка на печати, намиращо се на ул. Найчо Цанов, днес бул. Тодор Александров.

   Служителките ме гледаха смаяно - 45 години те бяха изработвали печати само на казионни организации. След дълго четене на Кодекса и след множество телефонни разговори гуменият печат беше направен.

   Какво му беше на Живковия Кодекс на труда - тогава той свърши много добра работа!

СЕДЯЩАТА СТАЧКА

   Демокрацията беше дошла. Никой вече не можеше да спира вестник. Но можеше да му спре хартията...

   От самото начало редколегията правеше неимоверни усилия за всеки брой да се сдобие с необходимото количество хартия. Срещу заплащане, разбира се. Но парадоксалното бе, че нямаше как да я закупи. Според тогавашните разпоредби хартията се произвеждаше по план от държавните фабрики и се разпределяше от държавните институции по усмотрение на властта. И лично на министър-председателя Андрей Луканов.

   Оказва се дори, че така дефицитната хартия се изнася... за Сирия.

   Отчаяни, членовете на редколегията решихме да обявим на 14 май 1990 "седяща стачка" пред Министерския съвет.

   Под колоните на министър-председателя Андрей Луканов бе издаден символичен „експресен” брой на вестника, напечатан на пишеща машина.

СПИРАНЕТО

   Седящата стачка не успя. Вестникът бе принуден да спре поради липса на хартия - завинаги.

   Послучай първата годишнина от излизането на „Независимост” през ноември 1990 г. седмичникът „Век 21” с гл. ред. Ал. Йорданов публикува цяла страница под наслов „Първият спрян вестник”.

   Там бе поместено и неочакваното ми интервю с министър-председателя Андрей Луканов, за което си спомням следното:

   На 15 май 1990 г. цялата редколегия бяхме на „седяща стачка” под колоните на Министерския съвет. Не щеш ли, между десетките наобградили ни симпатизанти се промуши един възпълен чичка с бели коси и зачервени от гняв страни, който започна да ми крещи нещо в лицето с пяна на уста. Реших, че това е възмутеният портиер на Министерския съвет, но кой знае защо сложих пред устата му записващия касетофон. Както установих след секунди, това бил самият министър-председател Андрей Луканов...

ДРУЖЕСКИ РАЗГОВОР С АНДРЕЙ ЛУКАНОВ

ГАНЧО: - ?!
АНДРЕЙ: - Това тук е правителство на Народна република България и това няма да го правите. Аз ви го гарантирам, ако ще да вървя по дяволите. Това, което тук го правите, е една жива спекулация с чувствата и настроенията на тези хора.
Г.: - Г-н Луканов, спекулация ли е това, че Министерският съвет е монополист при разпределението на хартията...
А.: - Не е монополист Министерският съвет...
Г.: - Сам Вие го заявихте преди няколко дена по телевизията... че Вие лично разпределяте хартията...
А.: - ...хартия... Не съм го заявил това нещо, бъдете точен, Вие сте журналист...
Г.: - Не съм прецизен в думите, но...
А.: - ...бъдете абсолютно точен, когато възпроизвеждате думи на официално лице. Това само ще повиши вашия авторитет на журналисти и пред хората, но аз бих ви помолил тука това да не правите, защото нито едно правителство по света няма да допусне това, което вие сте организирали. Ако това е провокация...
Г.: - Не, не е провокация...
А.: - ...поздравявам ви, добре сте я измислили.
Г.: - Много добре знаете – ние сме Ви изпратили писмо, в което Ви уведомихме какви са нашите искания.
А.: Вие исканията си адресирайте там, където трябва да ги адресирате. Аз за хартията ще ви помогна...
Г.: - Точно за хартията става въпрос.
А.: - Доколкото това е в моите възможности, тъй като и моите възможности не са безгранични, а това, което вие уреждате днеска тука, не е за хартия. Целта ви е съвършено друга и хората трябва да го знаят.
Г.: - Това е законна седяща стачка.
А.: - Това, което вие уреждате тука, няма нищо общо нито с вашия вестник, нито с хартията, а с вашите намерения за политическа провокация. Аз не използвам остри думи...
Г.: - Нашият вестник е независим вестник и нямаме политически амбиции.
А.: - България ме познава достатъчно, за да знае, че не използвам остри думи, но повтарям, че нито едно правителство не може да търпи това, което вие уреждате тук, и аз също няма да го търпя. Довиждане!
Г.: - ?!

(Текстът е точно копие на магнетофонния запис)
Интервюто е публикувано във Век 21, I, № 34, 21.11.1990, с. 3.

ПОСЛЕДНИЯТ БРОЙ

   На 7 юни 1990 г., 3 дни преди първите демократични избори, излезе последният, 29-ти брой на в. „Независимост”.

   Със спечелените пари от 8-те печатни броя Ганчо Ганчев си купи цветен телевизор, а Васил Станилов автоматична пералня. Членовете на редколегията така и не успяха да станат успели млади хора...

   По същото време в един гараж други млади хора с няколко пишещи машини подготвяха бъдещия независим печат...



P. S.
ДЪРЖАВНИЯТ АРХИВ ЗА В. „НЕЗАВИСИМОСТ”

25 години оцелелите от снега и народната милиция оригинални картони с разпечатките на вестника престояха кротко в моето мазе. След изложбата в Националната библиотека ги дарих на Държавния архив заедно с прословутия гумен печат и с дигитализираните броеве на вестника – с идеята да бъдат запазени като свидетелство за онази отминала епоха.
След като 2 години картоните престояха в Държавния архив, те са били оценени от комисия, която ми изпрати следното писмо:

„Не определя като ценни документите на Ганчо Ганчев, главен редактор на в. „Независимост” (1989-1990), тъй като предложените документи са копия на печатно издание – вестник. Същите да бъдат върнати на Ганчо Ганчев, експерт в НБКМ.

Председател: (п) д-р Йордан Желев
Секретар: (п) Ив. Гезенко
Утвърждавам:
Председател на ДА „Архиви”: (п) доц. д-р Михаил Груев”


Прибрах си картоните у дома.
Ще поседят в мазето още 25 години - колко му е.


Първият компютърен брой, част от другите нелегални броеве във вид на компютърни разпечатки, както и всички печатни броеве (заедно с дигиталните им копия) се съхраняват в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София ( Сигнатура В 6136). Дигитализираните броеве са качени на сървъра на НБКМ. Оригинален картон със залепени разпечатки от броеве 1-21 се съхранява в Регионален исторически музей в София, ННИ Колекция „Вестници и списания. Единични броеве“, Инв. No.1479.

За контакти: gancho_ganchev@abv.bg



За в. "Независимост" в интернет:

Вестник „Независимост” (1989-1990), Уикипедия:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%
D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_(1989_%E2%80%93_1990)

Ирина Недева Хор, Цензура след падането на Стената - разговор за началото и края на вестник „Независимост“, БНР Хоризонт, 19 ноември 2014 г.: http://bnr.bg/horizont/post/100488089/cenzura-sled-padaneto-na-stenata-razgovor-sa-nachaloto-i-kraa-na-vestnik-nezavisimost

Деян Енев, От вестник „Независимост“ до Любов Френска, в. „Сега“, 18 ноември 2000 г.: https://old.segabg.com/article.php?id=235348

Теодор Дечев, За „Свободен народ” – с обич, 25 януари 2012 г.: https://teodordetchev.blog.bg/drugi/2012/01/25/za-vyzkrysvaneto-ot-myrtvite-na-vestnik-quot-svoboden-narod-.889736

БСДП, 30 януари 2005 г: http://www.bsdp.bg/document/?document_id=220

Деян Енев, Орлов мост чака своя истински митинг, Портал „Култура“, 20 ноември 2013 г.: https://kultura.bg/web/%D0%BE%D1%80%D0%BB%D0%BE%D0%B2-%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82-%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D1%8F-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3/

Дневник, 20.11.2013: http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/11/20/2186308_orlov_most_chaka_svoia_istinski_miting/

Svobodata.com, 21 ноември 2013 г.: https://www.svobodata.com/page.php?pid=12811&rid=36

Самиздат в България през 80-те години на 20 век, OMDA, 25 ноември 2013 г.: https://prehod.omda.bg/page.php?IDMenu=904&IDLang=1

Юлиана Методиева, Медийна демокрация на две скорости: Българската преса след падането на режима, Либерален преглед, 27 юли 2019 г.: https://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/discussion/bulgaria/3580-mediina-demokratziya-na-dve-skorosti-balgarskata-presa-sled-padaneto-na-rezhima

Списък на вестници, започнали да излизат през 1990 г.: https://www.omda.bg/page.php/?IDMenu=548

Независимост : първият независим седмичник, Ел. каталог на Националната библиотека: https://plus.cobiss.net/cobiss/bg/bg/bib/nbkm/1124526052

   Виж и: Ганчо Ганчев (писател и журналист) в Уикипедия:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%BE_
%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2_
(%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B8_
%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82)