да си я вкарва във своя сценарий!

МАРГАРИТ: Не си, мойто момиче - ти си сериозна муза.

МУЗА: Събрах си нещата и ето ме тук - чао, Холивуд, бай-бай, Америка! (Пее) „Бай-бай, Лайф! Бай бай хепинес!...“

   Следва в оригинал част от песента от филма „Ах, този джаз!” Музата става, започва да танцува, Маргарит също спонтанно се впуска в танц.

   Музиката спира, двамата сядат смеещи се и запъхтени на дивана. Маргарит грижовно попива потта от челото й, после бърше  и своето чело.

МАРГАРИТ: Ей, ама страхотна муза си! - знаеш ли от кога не бях танцувал!

МУЗА (скромно): Ами бях малко и при Боб Фос - режисьора на „Ах, този джаз“.

МАРГАРИТ: Браво, страхотен филм сте направили!

МУЗА: Мерси.

МАРГАРИТ (взема клавиатурата до себе си, поставя я на краката си; замислено) Значи - викаш комедия?

МУЗА: Каква комедия?

МАРГАРИТ: Искаш да си муза на пиеса - на комедия - такава забавна, човешка?

МУЗА: А-ха, точно така.

МАРГАРИТ (вдига клавиатурата пред очите си, оглежда я, обръща я): Добре де, ама музата не е ли е една? Винаги съм си мислил така. Или я имаш, или я нямаш! За всяко нещо ли си има отделна муза?

МУЗА: О, да! Знаеш ли колко различни са отделните музи?

МАРГАРИТ: Представа си нямам - при мене не идва нито една!

МУЗА: Мога да ти покажа, ако искаш.

МАРГАРИТ: Добре, ама как?

МУЗА: Имам един каталог - от Холивуд го взех, но става и за тука. (Става, отива до стола си, на който е закачена чантата й, взема от чантата един малък каталог, застава права до масата) Гледай сега! (Прелиства каталога, застанала права до масата)

МАРГАРИТ (намества се удобно на дивана; с любопитство): Гледам, гледам!

 

   Зазвучава въвеждаща музика - като на модно ревю.

 

МУЗА (все едно обявява излизащите на подиума): Номер 1 - Муза на еротичен трилър!

 

   Звучи музика от филма „Първичен инстинкт“. През входната врата влиза Яна, съпругата на Маргарит, гримирана като Шарън Стоун, с руса перука. Носи в ръката си кръгъл картон с дръжка и надпис „1“. (Всички следващи също носят картони със своя номер) Отправя се грациозно към предния край на сцената. Завърта се няколко пъти пред публиката като на ревю.

   През това време на „телевизора” текат кадри с героинята от „Първичен инстинкт”.

 

МАРГАРИТ: А, тази я познавам!... Ама страшно е секси!

 

   Яна/Шарън Стоун се заканва с пръст на Маргарит и излиза отдясно през спалнята.

 

МУЗА: Номер 2 - Муза на латиноамерикански сериал!

 

   Свири енергична латиномузика. По аналогичен начин влиза и излиза полицайката - миска под прикритие, гримирана като латиноамериканка, с ярка червена рокля. На „телевизора” - емоционални кадри от латиноамерикански сериал.

   (Възможен допълнителен гег: На телевизора се появява първоначално турски сериал. Латиноамериканката се спира пред публиката, сочи недоволно телевизора, после нагоре към балкона: Ало, режисьора, сгрешил си! Кадърът се сменя с „правилния” латиносериал и сцената продължава)

 

МАРГАРИТ: А, и тази ми харесва!

 

   Минавайки покрай Маргарит, латиноамериканката вади изпод полата си кинжал и го насочва към него.

 

МАРГАРИТ: Е, не чак толкова!...

МУЗА: Номер 3 - муза на телевизионен сутрешен блок!

МАРГАРИТ: А, ама и такава ли има?!

МУЗА: Има, има!

 

   Свири ведра музика. Появява се тъщата Пенелопа, гримирана като водеща на сутрешен блок. Носи листове в ръка. На телевизора - кадри от някое популярно сутрешно предаване - по избор на режисьора.

 

МАРГАРИТ: Боже, добре че не пиша за телевизията!

МУЗА: И накрая - Номер 4 - Муза на политическо предаване.

 

   Свири бодра агитационна музика. Появява се полицаят, костюмиран като политик - спира отпред на сцената, маха за поздрав с ръка към електората - публиката. На телевизора - кадри от популярно политическо предаване - избор на режисьора.

 

МАРГАРИТ: Че това е цял МУЗ бе! Телевизионен муз!

 

   Политикът излиза, Маргарит ръкопляска. Става и отива до музата.

 

МУЗА: Видя ли сега - харесаха ли ти музите?

МАРГАРИТ: Ъ-ъ... Да ти призная, ти най ми харесваш!

 

   Иззад кулисите се чува гласът на Яна.

 

ЯНА (заканително): Маргарите-е!

МАРГАРИТ (поправя се): Е - след Шарън Стоун!

ЯНА (още по-заканително): Маргарите-е-е!

МАРГАРИТ (отново се поправя): Имах предвид - след жена ми... (замисля се) Но...

МУЗА: Какво „но“?

МАРГАРИТ: Ами ти си една такава крехка, мила...

МУЗА: Благодаря. Е, и?

МАРГАРИТ: Ами нали искаме комедия, не си ли малко прекалено... нежна за комедия?

МУЗА: Комедията не трябва ли също да е... нежна? (Погалва го нежно по косата)

 МАРГАРИТ: Е, да... (приятно му е; проси си още галене - като куче - няколко пъти гег към публиката)

МУЗА: Или да е само еротична? (Почва да го гали по рамото и гърба...)

МАРГАРИТ (и това му е приятно; на еротичен немски): Я, я!... (Сепва се засрамен, отдръпва се и тръгва към публиката) Не, в никакъв случай! Няма да правим еротична пиеса тука!... Да караме публиката да се чувства неудобно!... При тези тесни седалки!... (сочи към залата) Пък може да има и малки деца... (Слага си ръката на очите, гледа в залата)

МУЗА (приближава се до него) Ами да... - публиката също е като дете! (протяга ръка към публиката) Всички сме като деца... - имаме нужда от нежност, от мили думи, от любов!...

  

   Зазвучава нежна музика.

 

МАРГАРИТ (разчувстван): О! Какви хубави думи само!

МУЗА: Да! Но те не са мои - това са твои думи!

МАРГАРИТ: Ама нали ти ги казваш!

МУЗА: Аз казвам това, което ТИ пишеш! Аз съм само твоята муза!

МАРГАРИТ: Наистина ли? Наистина ли аз пиша това?

МУЗА: Да, точно ти!

МАРГАРИТ (взема клавиатурата от дивана): Значи аз съм писател!

МУЗА: Да - ти си писател! Добър писател!

МАРГАРИТ (вдъхновено към публиката): Аз пиша-а! (Вдига клавиатурата като щангист пред гърдите си) Аз съм писате-е-л! (Вдига я „с изтласкване”над главата си) Аз съм писате-е-е-е-ел!

 

   Започва да свири на клавиатурата като на пиано, след това като на акордеон, после като на цигулка, накрая като на арфа! (звучат на запис съответните изпълнения) Музата танцува на неговата музика, която е изключително вдъхновена - сцената също - това е кулминацията на пиесата!

 

   В края на сцената музиката спира, двамата отново щастливи и със смях сядат запъхтени на дивана.

 

МУЗА: Ох, изморих се!

МАРГАРИТ: Аз пък не - искам още, още!

МУЗА: Стига толкова за днес!

МАРГАРИТ: Да, изморена си - идваш от Америка! Може да си полегнеш в детската стая, ако искаш.

МУЗА: Наистина ли?

МАРГАРИТ: Да, (към публиката) синът ми е на училище до довечера...

МУЗА: Добре, ще си полегна малко. Почини си и ти! (Става, маха му за довиждане, отива в детската стая, поляга на леглото)

МАРГАРИТ (също става, маха й, докато тя се отдалечава; сяда отново, обляга се щастлив на дивана, взема клавиатурата, гушва я пред гърдите си като бебе и започва усмихнат да й говори): Гу-гу-гу-гу! Гу-гу-гу-гу!...

 

   Изведнъж на вратата се звъни нервно... Маргарит се стряска, хвърля клавиатурата, подскача. Отвън се чува ядосаният глас на тъщата.

 

ПЕНЕЛОПА: Маргарите-е!

 

   Прозвучават драматичните акорди от 5-та Симфония на Бетовен - „та-та-та-та-а-а!

 

 

Действие 6

 

   Тъщата е на стълбищната площадка.

 

ПЕНЕЛОПА: Маргарите! Нехранимайко такъв! Защо си се заключил, не мога да си вляза!

МАРГАРИТ (отваря притеснен, чупи пръсти): Без да искам, ...МАЙКО...

ПЕНЕЛОПА (влиза вътре със скок; с ръце на хълбоците, победоносно): Та-та-та-та-а-а! Залових ли те! Какви ги вършиш ти, я да видим! (Оглежда го) Как се е гелосал, как се е наконтил!

МАРГАРИТ: Ама нали щеше да си на кино, МАМО...

ПЕНЕЛОПА: Не ме мамосвай! Бяхме на кино - с бай Денчо. На еротичен филм - „Първичен инстикт“ - гледал ли си го? Ама бай Денчо заспа. И аз си тръгнах. Няма да гледам сама ония срамотии там...

МАРГАРИТ (клати длан в знак на съгласие: „Срамота!“)

ПЕНЕЛОПА (поглежда към масата): О-па-а! Кой ми е пил от уискито! Кой ми е ял от бадемките!

МАРГАРИТ: Ами - аз!... Пийнах си малко - за да ми дойде музата...

ПЕНЕЛОПА (подушва едната чаша, после другата; подозрително, с присвити очи): Ти от две чаши ли пиеш?

МАРГАРИТ: Ами... да! - Нещо съм... раздвоен!

ПЕНЕЛОПА: Знам, знам! Затова повиках д-р Д’Енчефф - да дойде да те прегледа! (Строго) Къде е?

МАРГАРИТ: Кой?

ПЕНЕЛОПА: Жената! С която ми изневеряваш... Ъ-ъ, с която изневеряваш на жена си!

МАРГАРИТ: А - няма никаква жена!

ПЕНЕЛОПА (към публиката) Знаех си - мъж! (прави жест „меки китки“; към Маргарит) Къде е мъжът? В спалнята ли? (отива в спалнята) В тоалетната? Да не се е... усамотил?... (поглежда и там; тържествуващо) Значи е в детската стая!

МАРГАРИТ (като обидено невинно дете): Стига бе, в детската стая...

 

   Тъщата се опитва да отиде в детската стая, Маргарит й пречи.

 

МАРГАРИТ: А бе как в детската стая, кой идиот ще скрие любовника си… ъ-ъ-ъ, любовницата си в детската стая!

ПЕНЕЛОПА: Ти! Няма по-голям идиот от тебе!

 

   В този момент през входната врата влиза съпругата Яна.

 

ЯНА: Каква е тази борба, какво става тук!

 

    Отново звучат драматичните акорди на Бетовен.

 

МАРГАРИТ (хваща се за главата): О-у-у-у! Ама ти не си ли на работа!?

ЯНА: Помолих да ме пуснат по-рано... - Да те видя... (Загрижено) Стори ми се много разстроен сутринта...

ПЕНЕЛОПА (язвително): Много е разстроен! Я го виж как се е нагласил - като сватбар - цъфти!

МАРГАРИТ (възмутено): Ама защо те пусна тоя шеф бе - какви са тия шефове бе! Хората трябва да работят, да се трудят - не да си ходят вкъщи по никое време!

ПЕНЕЛОПА (доближава се до Яна, казва й „под секрет” с ръка на устата): В апартамента има някой!

ЯНА: Кой?

ПЕНЕЛОПА: Любовник!...

ЯНА: Какъв любовник бе, мамо!

ПЕНЕЛОПА: Любовникът на мъжа ти - мъж! За разлика от него! (поглежда го презрително)

ЯНА: Какви ги говориш бе, мамо, какъв любовник!

ПЕНЕЛОПА (взема от масата двете чаши от уиски, подава й ги, Яна ги взима):  Ето - две чаши от уиски! (през плач) От моето уиски! Почти са ми го изпили! Това жена не може да го направи! Това го е направил мъж - любовник - пияница!

 

   В този момент влиза синът.

 

СИНЪТ: Здравейте, мамо, тате, бабо!

 

   За трети път звучат акордите на Бетовен.

 

МАРГАРИТ (скубе коси): А-у-у-у!

ПЕНЕЛОПА: Каква баба бе - баба ще викаш на баба си! На мене ще викаш „Big Mother”!

МАРГАРИТ (към сина): Ама и ти ли се появи, бе! (Отчаян към публиката) Ама как пък всичките си идват предсрочно! Като по сценарий! Като в комедия на ситуациите!

СИНЪТ: Ами пуснаха ни от училище, двама от учителите са болни.

МАРГАРИТ (възмутено): Е затова няма да се оправи тази образователна система! Болни били! (Към публиката, тропа с крак) Учителите нямат право да боледуват!

СИНЪТ: О, тате, стига - ще ходя да си легна, че съм уморен...

МАРГАРИТ: Сакън!

СИНЪТ: Ама как така!

МАРГАРИТ: В никакъв случай!

СИНЪТ: Ама моля ти се бе, тате!

МАРГАРИТ: Научил ли си си уроците? Написал ли си си домашните? Сядай веднага на масата да учиш!

СИНЪТ: Нямам домашни!

МАРГАРИТ: Ще ти дам! Колко прави корен квадратен от 3 849 444? Сядай и изчислявай! До утре да си го изчислил!

ПЕНЕЛОПА: Боже - корен квадратен! (Към публиката) Кой е виждал „квадратен корен”?! Казах ви аз, че тоя човек е луд! (Прави жест „луд човек”)

СИНЪТ: 1962!

МАРГАРИТ: Какво?

СИНЪТ: Толкова е коренът квадратен!

МАРГАРИТ (отчаян): Как го изчисли толкова бързо бе!

СИНЪТ (показва смартфона си): Технологии, тате! (Надниква в детската стая...)

МАРГАРИТ: Александре! Не! Ще ти дам пари за колело!

СИНЪТ (обръща се ухилен, намига на баща си, заканва му се шеговито с показалец): О-хо-хо!

МАРГАРИТ: Какво има, какво?

 

   Музата излиза от детската стая, сънена, прозява се. Яна изпуска чашите на пода. Звучат няколко драматични музикални акорда.

 

МУЗА: Добър ден! (Отива до масата, застава до нея права, с неудобство)

МАРГАРИТ (държи се за главата): Олеле! Това е филм на ужасите!

ПЕНЕЛОПА (оглежда музата): Направо хорор! - „3D”! (Към публиката - сочи Маргарит) Е, поне не е... такъв... (прави жест „меки китки“; отива и сяда на дивана)

ЯНА: Маргарите, каква е тази жена!

МАРГАРИТ (все едно не я чува; към сина си): Ти да си влизаш в стаята!

СИНЪТ: Е нали не даваше!

МАРГАРИТ: Сега давам! Айде!

 

   Синът влиза в детската стая. (Нататък сяда на леглото си, през повечето време прелиства списание „Плейбой)

   Маргарит започва да се разхожда небрежно из дневната и да си свирка... Пантомимични гегове между четиримата в дневната - Маргарит, Яна, музата и тъщата - с въпросителни жестове, невинни физиономии, свиркане, закани  и пр. актьорски импровизации. 

 

ЯНА (строго): Питам каква е тази жена в апартамента ни!

МАРГАРИТ (учудено): А? Каква жена?

ЯНА: В апартамента, каква!

МАРГАРИТ: Тази ли? (сочи тъщата на дивана) - ами майка ти, скъпа!

ЯНА: Не, тази! (сочи музата)

МАРГАРИТ (драматично): Не е това, което си мислиш!... Това е, това е...

МУЗА: Муза! - Аз съм неговата муза!

СИНЪТ (вдига палец и клати одобрително глава към музата и баща си): Добре са го измислили!

МАРГАРИТ (превъзбудено): Ами да - музата!... Да - моята муза!... (смее се нервно) Хо-хо-хо-хо! Какво си мислехте вие - че си нямам муза?! Имам си и още как!...

ПЕНЕЛОПА (става от дивана, отмята гневно глава назад): О, музо, възпей ти гнева на Ахила! Как го измисли бе, Омир такъв неосъществен - на луди ли ще ни правиш - от месеци не ти е идвала никаква муза! (Сяда)

МАРГАРИТ: Ами... била е в Америка... - затова. Днеска дойде! Поканих я жената (подава й галантно стола, музата сяда), почерпих я - не идва всеки ден я! Пийнахме... (Подава угоднически и още по-галантно втория стол на жена си, тя сяда намусена)

ПЕНЕЛОПА: Доста си пийва тази муза!

МУЗА (извинително): Обикновено не пия толкова...

ПЕНЕЛОПА: Ама от моето уиски пиеш!

МАРГАРИТ (вдига чашите от пода, поставя ги на масата, бърше ги с ръкав.

Към жена си, подмазвачески): Искаш ли едно уиски, котенце?

ЯНА (махва отрицателно с ръка)

ПЕНЕЛОПА: А де, а де! (Става от дивана, отива до масата, взема си бутилката уиски и отново отива на дивана)

ЯНА (хладно към музата): И... как се казвате?

МУЗА: Яна, приятно ми е? (подава й ръка)

 

   Всички зяпват от изненада.

 

ЯНА: А, какво съвпадение!... И аз се казвам Яна... (Леко неуверено й подава ръка) Ами... - и на мен ми е приятно...

СИНЪТ (показва към публиката два пръста): Брей, тоя мой татко - с две Яни - двуликият ЯНУС!... (вдига одобрително палец към баща си)

ЯНА (по женски си намира тема за разговор) И... как е в Америка?

МУЗА: Ами-и...

ЯНА (изведнъж вниманието й се отклонява към блузката на музата): Тази блузка от там ли е?

МУЗА: Да, взех я на една разпродажба...

ЯНА: О, прекрасна е! За колко?...

 

   Двете започват да си бъбрят типично по женски. Настава здраво бърборене - импровизация на двете актриси.

   Синът си запушва ушите в детската стая.

 

ПЕНЕЛОПА (сочи към двете жени, прави към публиката жест за „откачени”): Тия двете и те превъртяха!

 

МАРГАРИТ (въздъхва с облекчение, вдига ръце, поглежда нагоре): Алелуя, бейби!

 

   Маргарит и синът му Александър пеят песничка в хип-хоп ритъм - Маргарит пее стиховете, а синът рефрена.

 

 

Хип-хоп песничка

 

Жените са различни, различно се обличат,

алелуя, бейби, алелуя, бейби,

но много си приличат - много си приличат,

алелуя, бейби, алелуя, бейби.

 

Жените, те си имат една и съща муза,

алелуя, бейби, алелуя, бейби,

а муза на жените е новата им блуза,

алелуя, бейби, алелуя, бейби.

 

 

   На вратата се звъни, Маргарит се втурва и „отваря“. Влиза психиатърът. В едната ръка носи бутилка уиски. Подскача, щрака с пръстите на другата.

   Звучат няколко музикални акорда.

 

МАРГАРИТ: Здравейте, докторе! (Гледа жадно бутилката; много гостоприемно) Ама заповядайте-е, влезте!

ПСИХИАТЪР: Добър ден, добър ден! Как сте? Имаме ли раздвоени днес? Шегичка-а! (щрака с пръсти)

ПЕНЕЛОПА (сочи към Маргарит, Яна и музата, върти пръст на слепоочието си - „не са добре“)

ПСИХИАТЪР: Госпожа Пенелопа ме покани да намина да ви видя. Заповядайте (слага уискито на масата).

МАРГАРИТ (взема бутилката, кани се да я отвори)

ПЕНЕЛОПА (скача от дивана, бързо-бързо отива  до Маргарит, грабва бутилката, поглежда музата и Маргарит укоризнено): Тия си пийнаха доста днес! (Носи си бутилката на дивана, „тайно”- гегово към публиката - вади изпод завивките две скрити чашки; към психиатъра) Ела, докторе, седни при мен на дивана да пием по едно. (Сяда)

ПСИХИАТЪР (отива и сяда до тъщата)

ПЕНЕЛОПА (подава му чаша, налива на него и на себе си): Работата се оказа по-лоша, отколкото си мислех. Онзи... (сочи смутения Маргарит) казва, че онази... (сочи музата) му е муза!

СИНЪТ (отново вдига палец към баща си)

ПЕНЕЛОПА (продължава): ...Мислех, че му е само любовница. А то - по-лошо! Въобразява си че има муза - че е писател! - нали ти казах сутринта! (Дава чашата си на психиатъра, става; с ръце на кръста язвително към Маргарит) Бил раздвоен - от две чаши пие! Едната била на музата му!...

ПСИХИАТЪР (оправдателно): А, може, може - всички сме раздвоени!... (пие ту от своята чаша, ту от чашата на тъщата) Много мои пациенти си имат музи! (Отново пие от двете чаши)

ЯНА: Много пациенти?... (Поглежда загрижено Маргарит, клати съчувствено глава) Може пък наистина да му е муза!...

МАРГАРИТ (кима енергично и утвърдително с глава)

СИНЪТ (сочи с палец  иронично майка си: „Да бе, да!”)

ПЕНЕЛОПА (подигравателно, цитира известната реклама): „Може пък да му е сестра!”... (Сяда, взема си троснато чашата от психиатъра) Пусни! А бе превъртял е! (Към психиатъра, заповедно) Я иди го прегледай!

 

   Маргарит излиза напред пред публиката. Психиатърът става от дивана, държи чашата си с едната ръка, с другата вади от джоба си чукчето. Отива до Маргарит. Кара го да си вдигне крака свит в коляното. Чука с чукчето... чашата си.

 

ПСИХИАТЪР: Добре е! А, пардон!... (този път чука коляното на Маргарит) Нищо му няма. Само е леко нервен... (Подскача, опитва се да щрака с пръсти, ама ръцете са му заети. Прибира си чукчето в джоба и щрака облекчено с пръстите на свободната ръка. Разхожда се за кратко замислен по сцената, продължава замечтано) Всъщност много е хубаво да си имаш муза... - успокояващо е... (Подскача, щрака с пръсти на едната ръка) Всички мои пациенти, които си имат музи, са много добре... (Щрака с пръсти) Има с кого да си говорят, ...не са самотни!... (Към публиката, натъжен) Знаете ли колко е тъжно да се прибереш вкъщи и да си нямаш никого! Да те разбира! Да ти разтрива краката! (Разплаква се. Пее - на припева с него пее и Маргарит)

 

Песничка за самотното сърце                                                                                                                                                                                                              

 

Човек си има две очи

и две ръце - и две ръце!

И две ръце, и две нозе,

но тъжно е, че има той,

че има той едно сърце!

 

            О самота, о самота -

            ти най си тъжна на света!

 

Човек си има две уши

и две души - и две души!

И две души, и две ръце,

но тъжно е, че има той,

че има той едно сърце!

 

            О самота, о самота -

            ти най си тъжна на света!

 

 

   Маргарит хваща ръце пред себе си, гегово се разридава пред публиката. Синът също бърше няколко сълзи. Яна и музата се споглеждат с разбиране, кимат съчувствено, хващат си разчуствани ръцете върху масата. Със свободната си ръка Яна подава на музата чинийката с ядки да си вземе... Няколко мига - и Яна се сепва, пуска ръката на музата, смръщена на себе си.

 

ПЕНЕЛОПА (успокоително към психиатъра): Ела на дивана, ела!

 

   Психиатърът отива и сяда на дивана до нея. Пенелопа му налива от уискито, гали го по главата.

 

МУЗА (става): Ами това е самата истина! - Той (сочи подсмърчащия Маргарит) вече не е сам!

 

   Маргарит спира да плаче, озарява се.

 

ЯНА (също става; потвърждава): Не е!

МУЗА: Вече си има муза! (сочи с палец себе си)

ЯНА: Има си! (сочи себе си)

 

   Двете започват да импровизират като деца - една срещу друга, с ръце на кръста, подскачат на място, тропат с крак в смисъл „аз съм музата му, пък!”.

  

МУЗА: И вече пише - при това прекрасно!

 

   Музата победоносно сяда на стола си. Яна вдига рамене, признавайки, че е победена, също сяда на стола си. Маргарит се пъчи горд.

 

ПЕНЕЛОПА: Боже-е, докторе, май и тази (сочи музата) е превъртяла! (Подигравателно) „Пишел той прекрасно“! Я върви я прегледай и нея!

 

   Психиатърът става неохотно от дивана, вади чукчето, чуква коляното на музата - добре е. Въпросително поглежда към Яна, показва й чукчето - дали да не я провери и нея, тя категорично отказва с жест. „Показва” чукчето и към сина в детската стая - и той енергично отказва с жест.

   Връща се на дивана - чуква с чукчето коляното на бабата. Тя ритва силно с крак.

 

ПЕНЕЛОПА: Леко, ще ми разлееш уискито бе!

ПСИХИАТЪР (чуква своето коляно и ритва тъщата)

ПЕНЕЛОПА: А бе, откачалник такъв! Защо ме риташ!

 

   От входната врата се чува заплашителният глас на Бай Денчо.

 

БАЙ ДЕНЧО: Кой рита моята любима?!

 

   Свири „Срещен марш”. Бай Денчо влиза с маршова стъпка. Спира отпред на сцената, музиката също спира.

 

БАЙ ДЕНЧО (към публиката - обяснява драматургичната ситуация): Оставили са вратата отворена!...

 

ПСИХИАТЪР (оправдава се, че е ритнал Пенелопа): Без да искам, тате! Просто се чукнах с чукчето - ето така!

 

   Психиатърът повтаря предишната сцена - чуква се по коляното с чукчето, ритва отново тъщата, тя го кълне, бай Денчо заканително тръгва към него.

 

ПЕНЕЛОПА (става от дивана, оставя чашата): О, моят закрилник, моят офицер!

 

   Засвирва тангото от филма „Усещане за жена”. Пенелопа с танцова стъпка се приближава до своя любим. Двамата с бай Денчо танцуват вдъхновено. Когато музиката спира, всички на сцената ръкопляскат. Дори синът си е оставил списанието и ръкопляска...

 

БАЙ ДЕНЧО: Как танцува моята гълъбица!

ПЕНЕЛОПА: Ами че аз съм артист - ритмичен артист!

МАРГАРИТ: Танцьорка - в нощен клуб...

 

   Бай Денчо понечва заплашително да тръгне към него, Маргарит се дърпа уплашен. Пенелопа спира любимия си.

 

БАЙ ДЕНЧО (мило, към Пенелопа): Ох, умори ме! Да седнем на дивана! (Строго към сина си психиатър) Бягай, да седнем с моята гургулица!

 

   Психиатърът става, баща му и Пенелопа сядат на дивана. Психиатърът отива с бутилката уиски до „вратата” на детската стая, застава с гръб към нея. Зад него се появява синът с празна чаша в ръка, подава си чашата на психиатъра, той му налива, без да гледа.

 

ПЕНЕЛОПА (към бай Денчо): Догледа ли филма? Еротичния трилър...

БАЙ ДЕНЧО: И още как! Чувствам се: уха-а-а!

ПЕНЕЛОПА (клати глава): Значи си се наспал хубаво...

БАЙ ДЕНЧО (признава си): Ами... да.

ПЕНЕЛОПА: Ние пък си имаме една гостенка-а... Ей я там! (сочи музата, иронично) Била „муза” - на Маргарит! Почти не пие...

МУЗА (става): Приятно ми е - Яна! (прави реверанс към бай Денчо)

БАЙ ДЕНЧО (учудено): А, ама доста Яни има тука! (Става, отива до нея, галантно й целува ръка) Подполковник Денчев - от запаса. (Удря токове) Домо-управител!

МАРГАРИТ (доближава се до бай Денчо, притеснено кърши пръсти): Не е съвсем гостенка...

БАЙ ДЕНЧО: А какво?

МАРГАРИТ: Ами, такова...  тя ще остане... (на един дъх, слято) ...дживеетук!

БАЙ ДЕНЧО (неразбиращо): Какво, какво?

МАРГАРИТ: Дживеетук!

БАЙ ДЕНЧО (вдига рамене; към Пенелопа): Не мога да го разбера...

ПЕНЕЛОПА (става права): Какво каза бе, пелтек такъв?

МАРГАРИТ (с всяка реплика все повече отстъпва към левия ъгъл на сцената): Казах „Тя ще остане да...

ПЕНЕЛОПА (с всяка реплика заплашително настъпва към него; повтаря): ... да-а...

МАРГАРИТ: ...живее...

ПЕНЕЛОПА: ...живее...

МАРГАРИТ: ...тук! (Хуква към ъгъла)

ПЕНЕЛОПА: ...тук... Какво!...

 

   Музата и Яна се изправят, ахват от изненада. Синът в детската също се изправя, плесва се по челото. Психиатърът кима одобрително глава с блага усмивка. Синът отива зад него, подава си чашата, онзи му налива, без да гледа, продължавайки разнежено да кима.

 

ПЕНЕЛОПА: Ах ти, непрокопсанико! Ей сега те убих! (Понечва да хукне към него)

БАЙ ДЕНЧО (невъзмутим спира Пенелопа по средата на сцената): Стоп! (към Маргарит) Значи ще живее тук?

МАРГАРИТ (оглежда се нерешително към Яна и музата, които сядат онемели на столовете си): Ами-и...

 

   Пенелопа вдига заплашително ръка към него, Маргарит се пази.

 

БАЙ ДЕНЧО (строго): За повече от два месеца ли?

МАРГАРИТ: Ами да - за повече.

БАЙ ДЕНЧО: Тогава... (плюнчи свити пръсти на дясната си ръка) ще трябва да я запишем в домовата книга! (Обръща се с лице към публиката, разкопчава сакото си. На гърдите му виси, окачена на връвчица, домовата книга. Тържествуващ от това, че е изненадал всички) Та-та-та-та-а!... (Прави няколко импровизации с домовата книга, после я откача от врата си, вади и плюнчи молив; делово и строго към музата) Станете! Име?

МУЗА (послушно става): Казах ви - Яна.

БАЙ ДЕНЧО: Фамилия?

МУЗА: Ами... - от фамилията на комедийните музи съм...

БАЙ ДЕНЧО (повтаря): ”Фамилията на комедийните”... Комедиева, значи? Ще я запишем така: Яна Ко-ме-ди-е-ва! (пише) ЕГН?

МУЗА: Ами... нямам.

БАЙ ДЕНЧО: Как така! (Строго) Госпожице!

МУЗА: Нямам - аз съм само една муза! Нямам си ЕГН!

ПЕНЕЛОПА: И аз съм муза бе...

БАЙ ДЕНЧО (влюбено): Моята муза - моята буза! (щипва Пенелопа по бузата)

ПЕНЕЛОПА (продължава): ...ама си имам ЕГН! Ето... (срамежливо към публиката) ...пропускам първите две цифри... - за годината на раждане...

МАРГАРИТ (от ъгъла): Пропусни повечко цифри!...

ПЕНЕЛОПА: ... Точка-точка-5-5-5-4-3-2-1-0...

ПСИХИАТЪР(вече доста подпийнал): Старт!

 

   Към него като по команда хуква от детската стая синът, психиатърът клати отрицателно пръст - отказва повече да му налива, синът се връща омърлушено в стаята си.

 

БАЙ ДЕНЧО (продължава темата): Без ЕГН не може да остане!

ПЕНЕЛОПА: А така!

ЯНА (вдига ръка, все едно иска думата на събрание): Бай Денчо, бай Денчо!

БАЙ ДЕНЧО: Давам ви думата.

ЯНА (става): Бай Денчо - нека тя... (сочи музата) Нека да остане!...

 

   Всички са отново изненадани. Музата поглежда Яна с благодарност. Маргарит подскача щастлив - плясва с ръце. Психиатърът вдига чаша за наздравица, синът излиза от стаята си, отива до него, двамата се чукват с чашите си.

 

ЯНА (хваща музата за ръка): Нали благодарение на нея Маргарит ще пише - ще изкарва пари! Ще си платим сметките!

ПЕНЕЛОПА: Ще си купим уиски!... Ама как ще остане тук бе - тук няма място! Къде ще спи?

СИНЪТ (с блясък в очите): Може да спи при мен! 

ПЕНЕЛОПА (кълне го): Тюх, бащичко! Я да си вървиш при списанията! И да оставиш тази чаша!

СИНЪТ (оставя чашата на масата, послушно си отива в стаята) 

ЯНА: Ще спи... в спалнята! (Озарена, щастлива) Нали Маргарит ще пише - не му трябва легло!

МАРГАРИТ (посърва, клати глава, хванал я с две ръце. Обикаля отчаян по сцената: „Каква стана тя!”)

БАЙ ДЕНЧО (непреклонен): Не може - без ЕГН не може! Това е нарушител! Ще трябва веднага да се обадим в полицията! (Вади телефон от джоба си, звъни) Ало, полицията ли е? Аз съм домо-управителят. Имаме проблем с една муза - само-настанила се! Без ЕГН! Елате веднага!

 

   На вратата тутакси се звъни.

   Полицаят и полицайката-миска под прикритие са на стълбищната площадка.

   Звучат отново няколко акорда от „Студио Х”.

 

БАЙ ДЕНЧО: Влизайте, (отново гегово обяснява на публиката драматургичната ситуация) отворено е!

 

   Полицаите влизат, оглеждат обстановката: В дневната са всички освен сина, който е в своята стая. Вляво, до „вратата” на детската стая,  все още стои психиатърът с бутилката уиски в ръка. Останалите герои са прави на сцената, гледат с любопитство към полицаите.

 

БАЙ ДЕНЧО (силно впечатлен): Брей, ама как бързо дойдоха! Наистина „нашата полиция ни пази”!

ПОЛИЦАЙКА-МИСКА (забелязва психиатъра, плясва радостно с ръце, усмихва му се широко): Олье-е-е! Доктурье-е-е! (Отива и застава до него)

 

   (По нататък полицайката-миска и психиатърът си говорят някакви неща и се кикотят. Чуват се откъслечни думи: „Уикенд“, „СПА“, МОЛ“. Миската флиртува с богатия доктор, опитва се да му направи впечатление с външния си вид. С успех - психиатърът се върти захласнат около нея, предлага й уиски от бутилката, тя отказва)

 

   Полицаят излиза отпред на сцената, като останалите му правят място да мине.

 

ПОЛИЦАЙ (рецитира пламенно към публиката):

                                             Защо ни викат в този късен час!

                                             Какво ли - ах! - е станало у вас!

ПСИХИАТЪР (с леко съмнение): Пиете ли си хапчетата?

ПОЛИЦАЙ: О, докторе! Радвам се да ви видя! Ами... не - раздадох ги - на колеги... (Към бай Денчо) Та защо ни викате тука, г-н домо-управител? (Строго) Кой се е само-настанил?

БАЙ ДЕНЧО: Тя! (сочи музата)

МУЗА: Аз.

БАЙ ДЕНЧО: Гражданката Комедиева. Няма ЕГН!

ПОЛИЦАЙ: А, лошо! Това е нарушение!

ПЕНЕЛОПА: Точно така!

ПОЛИЦАЙ (към музата): И защо сте се само-настанили тук, госпожице...

БАЙ ДЕНЧО (поправя го): Гражданката Комедиева...

ПОЛИЦАЙ:  ...гражданко Комедиева? Без ЕГН?

МУЗА: Защото съм муза!...

ЯНА (пояснява на полицая): Муза на мъжа ми - той е писател...

ПЕНЕЛОПА: Да, бе, да!

МАРГАРИТ (горд потвърждава): Моята муза! - Днеска дойде при мене - от Америка!

ПОЛИЦАЙ (спонтанно рецитира): „Меня севодня муза пасетила!”  (Разтревожено към психиатъра) Боже, докторе, аз прописах и на руски! - Спукана ми е работата!  

ПСИХИАТЪР (успокояващо на руски): Ничево, ничево - не бойтьес! Ще ви дам още хапчета!

БАЙ ДЕНЧО (вдига ръка): Я тоже хачу!

 

   Полицаят и бай Денчо отиват при психиатъра, той вади от джоба си шишенце, сипва им в шепите хапчета. Те се бутат един-друг.

 

ПСИХИАТЪР: Спакойна! Спакойна! Ще има за всички! (вдига шишенцето високо с ръка, размахва го) Хапчета для всех!

ПЕНЕЛОПА: Я не хачу!...

ПОЛИЦАЙКА-МИСКА (радостно, към мъжа си полицай): Олье-е-е! Пък на мьен доктура ми обьеща да ма пувози с Бьентлито-о!... Олье-е-е - ама голям сладур тоз доктур!...

ПСИХИАТЪР (към полицая; като от известната реклама на десертите „Сникърс”): Сега по-добре ли си?

ПОЛИЦАЙ (с облекчение): По-добре съм!

ПСИХИАТЪР: Не си ти, когато си писател!

ПОЛИЦАЙ (отива към Маргарит): Казвате, писател..., муза... И аз имам големи проблеми с това. При мене музата пък идва почти всяка нощ! Не знам дали е тази... (сочи музата)

МУЗА (отрича): Ъ-ъ! - Не съм аз!

ПОЛИЦАЙ: ...или е някоя друга... (поглежда крадешком към полицайката, тя заканително му клати показалец) Скачам нощем в леглото и пиша!

ПЕНЕЛОПА: Тоя пък само спи! (сочи Маргарит)

ПОЛИЦАЙ: А аз пиша ли пиша - стихове, романи, пиеси - каквото ми дойде!

Сутрин се ужасявам, като видя колко листове съм изписал! Отнема ми цял час да ги изхвърля! (Към Маргарит) Сигурно и с вас е така!...

МАРГАРИТ (кима утвърдително)

ПОЛИЦАЙ (силно разчувстван):  Оу-у-у! Горкият! Направо ви съчувствам! Живее ли се на една гола муза!... Направо ми се къса сърцето!... (Продължава разстроено) И ми се спи-и-и - задрямвам на магистралата, вместо да спра някой нарушител и да го глобя! Почнах малко пари да нося - ще ме изгони жената от къщи!

МАРГАРИТ: Напълно ви разбирам! (подсмърча) Много ви съчувствам!

ПОЛИЦАЙ: И аз много ви съчувствам, колега!... Но... тя не може да остане тук (сочи музата). Без документи, без ЕГН... Ще трябва да я отведем в районното.

МУЗА (Протяга двете си ръце, драматично): Водете ме!

БАЙ ДЕНЧО: Такъв е законът!

ПЕНЕЛОПА: Отведете в затвора тази никаквица!

МАРГАРИТ: Моля ви, господин полицай! Оставете я! (Драматично) Вземете мен!

ЯНА: Недейте, господин полицай! В голяма нужда от муза сме! Мъжът ми - вашият колега - трябва да пише, да печели! Син храним - гимназист. Трябват му нови списания... пардон... учебници!

 

   В този момент от стаята си изскача синът.

 

СИНЪТ: Стойте! Спрете!

 

   Всички спират като замръзнали - така, както ги е заварила репликата на сина. Той минава бавно покрай „замръзналите“ герои, отива отпред на сцената. Минавайки покрай музата, гегово се спъва и залитва - все пак си е пийнал повечко.     

   През цялото това време свири приглушена нежна музика.

 

СИНЪТ (застава пред публиката, вдъхновено): Тя... трябва да остане! Всички имаме нужда от нея! Всеки има нужда някой да вярва в него, да го подкрепя! Да го вдъхновява, (разперва ръце) да го окрилява!

  

   Музиката се „отпушва“ и зазвучава с пълната си сила. Синът маха с ръце и „лети“ грациозно по сцената под звуците на музиката. Покрай който от героите мине синът, той също се „размразява“ и започва да маха с ръце и да „лети“ на място. Когато всички герои се „размразят“, музиката спира, те също спират летенето си. Всички са разтърсени и променени от думите на сина. Освен Пенелопа и домоуправителят.

 

ПЕНЕЛОПА: Това в „Плейбой“ ли го прочете?... (Тръска си ръцете) Пфу - откачиха ми се ръцете!

БАЙ ДЕНЧО: И на мен! И лумбагото ме схвана!... Но... (маха отрицателно с показалец към публиката) законът си е закон! Отведете гражданката!

ПОЛИЦАЙ (вече размислил, одухотворен): Все пак... Да я оставим, а? Не бива така!... Муза е това!...

ПОЛИЦАЙКА-МИСКА: Олье-е-е! Пък на мьен доктура ми казъ как си е купил Бьентлито-о!... Нье си е плащъл данъцитье-е!... Олье-е-е - ама голям криминал... тоз доктур!...

 

   Разнасят се няколко акорда от „Студио Х“.

 

ПСИХИАТЪР (скубе коси, че се е подлъгал): Ах, тази миска под прикритие!

ПОЛИЦАЙ (клати заканително глава; гледа изпод вежди бай Денчо): Голям кримина-ал! Ами тогава... ще трябва да го прибьерьем - тоз доктур!...

ПОЛИЦАЙКА-МИСКА: Олье-е-е!...

ПОЛИЦАЙ (приближава се до бай Денчо): И кво прайм сега? А? Кво прайм?

БАЙ ДЕНЧО: Хм... защо пък да не остане гражданката... госпожица Комедиева? Ама нека да остане, разбира се! Ще събира сметките за входа!

ПЕНЕЛОПА (към публиката, маха с ръка): Айде - от мен да мине!

 

   Всички викат: Ура-а-а! Засвирва музика, всички пеят финалната песничка.

 

 

Финална песничка

 

Има музи безброй на света -

носят музика и светлина!

Ала нужна е само една, една -

тя е музата на любовта!

Ала нужна е само една -

музата на любовта!

 

 

   Музиката става ритмична, танцувална. Всички се радват и танцуват, включително Пенелопа и бай Денчо. Полицайката-миска танцува с психиатъра, Маргарит с Яна, бай Денчо с полицая, а Пенелопа с музата. Синът се опитва да се вреди да танцува с музата, накрая успява. На финала музиката спира, всички се покланят. Посред аплодисментите музиката и танците започват отново до окончателното им спиране и финалните поклони.

 

 

Край!

 

 

(Вариант с епилог)

 

   Танцувайки, всички излизат от сцената, постепенно затъмнение, музиката постепенно намалява и спира.

 

 

Епилог

 

   Ситуацията от Действие 1:

   Сцената е затъмнена. Започва музиката от „Радиопетлето”. Прожекторите осветяват масата - над клавиатурата се събужда Маргарит, разтърква очи.

 

МАРГАРИТ: Ама какъв сън сънувах!... Че ми е дошла музата и съм започнал да пиша!... Пиеса! Комедия!... (Поглежда клавиатурата, плясва с ръце, скача от стола изненадан) Боже, ама аз наистина съм я написал!... (Сияещ, към публиката) Ама хубава се е получила, нали!

 

   От дивана се надига събудилата се тъща.

 

ПЕНЕЛОПА: Ами, хубава - нищо не струва! (Става и повтаря с дяволита усмивка към публиката) Нищо не струва!

 

   Двамата с Маргарит се хващат за ръце и усмихнати се покланят.

   Започва същата ритмична музика, с която завършва последното действие. Героите излизат на сцената. Всички танцуват. Покланят се.

 

  

Край!


Copyright ©  Ганчо Марков Ганчев, автор, 2016 - Всички права запазени!
За контакти: gancho_ganchev@abv.bg