МУЗА

 

Комедия

 

от Ганчо Ганчев

 

Copyright ©  Ганчо Марков Ганчев, автор, 2016 - Всички права запазени!

За контакти: gancho_ganchev@abv.bg

 

 

Действащи лица

 

МАРГАРИТ

По призвание писател, но напоследък музата го навестява рядко. Хонорарите също.

 

ЯНА

Съпруга на Маргарит. Обича мъжа си, но времето между два негови хонорара й се вижда безкрайно. А два-три месеца не са толкова много.

 

МУЗАТА

 

Г-ЖА ПЕНЕЛОПА

Кратко - г-жа Пени. Майка на Яна, тъща на Маргарит. Жена с богато минало, бивша танцьорка с рождено име Пена, нарича себе си „ритмичен артист”. Не разрешава на внук си да й вика „бабо”, иска да я нарича „Big Mother”. Счита зет си за неудачник. Не е много далеч от истината.

 

СИНЪТ АЛЕКСАНДЪР

Син на Маргарит и Яна, внук на г-жа Пенелопа. Любознателен гимназист, с интерес към списания, считани от някои за неподходящи за възрастта му.

 

ДОМОУПРАВИТЕЛ БАЙ ДЕНЧО

Съсед и строг домоуправител - естествено, бивш военен. Баща на психиатъра д-р Д’Енчефф. Въпреки възрастта си, не е безразличен към жените. Към него пък не е безразлична г-жа Пенелопа.

 

ПСИХИАТЪР Д-Р Д’ЕНЧЕФФ

Съсед, психиатър - „пластичен хирург на човешките души”. Живее с баща си бай Денчо. Мечтан зет от г-жа Пенелопа.

 

ПОЛИЦАЙ

 

ПОЛИЦАЙКА-МИСКА ПОД ПРИКРИТИЕ

Съпруга на полицая.

 

МУЗИ (Изпълняват се от същите актьори)

 

 

Картина 1 – Апартаментът на Маргарит и Яна

 

   Описание на обстановката:

   Малък апартамент. На преден план е дневната, вдясно спалнята, вляво детската стая. Помещенията нямат стени и врати (включително входна) - само са рамкирани, а зрителите свободно виждат какво се случва навсякъде.

   Насреща отдясно е „вратата” на банята-тоалетна.  

   Насреща отляво е входната „врата” с табела над нея:

сем. Яна и Маргарит Маргаритови.

г-жа Пенелопа - ритмичен артист

   На стълбищната площадка се вижда вратата (само тя е реална) на срещуположния апартамент с табела над нея:

д-р Д’Енчефф, психиатър -

пластичен хирург на човешките души

   На голямата маса в дневната е клавиатурата на Маргарит (тя е метафора, няма нужда от компютър като реквизит). По съвместителство масата е негово бюро, а холът - негов кабинет. На масата има още кана с кафе и чаши.

   Вдясно в дневната, напречно на публиката,  има диван, на който спи тъщата. Има и телевизор, ползван предимно от нея - обърнат е с екрана към публиката. 

 

Действие 1

 

   Ранна утрин. Сцената е затъмнена. Началото е с характерната мелодия „Радиопетлето”, с която програма „Хоризонт” буди децата всяка делнична утрин. Прожекторите най-напред осветяват табелата „сем. Яна и Маргарит Маргаритови”, след това масата. Седнал на стола зад нея спи Маргарит.

 

МАРГАРИТ (облегнат с гръб на стола, похърква комично, главата му се килва ту назад, ту надолу към гърдите. Сепва се от музиката, събужда се, протяга ръце нагоре с прозявка. Изведнъж погледът му се спира върху клавиатурата пред него - втренчва се гегово в нея, изпъва гръб назад, гледа я под око, килнал глава. Хваща я с две ръце, обръща я един-два пъти към публиката и я оглежда. Добива отчаян вид, отмята глава нагоре) Ау-у-у!... (Изправя се бавно, държейки клавиатурата с двете си ръце; отчаяно-комично към публиката) Пак съм заспал!... (протяга напред ръце с клавиатурата) Нищо не съм написал!... (поглежда смръщен „виновната” клавиатура) Тази клавиатура!... Не ще да пише!... (Прави жест все едно иска да я разбие в масата, после променя намерението си, хухва любовно върху нея, бърше я нежно с ръкав. Оставя я на масата отчаян) Ох-ох-оох... (Пее):

  

 

Песничка на писателя без муза

 

Клавишите мои не тракат -

клавишите музата чакат!

            Писател без муза съм аз,

            без муза съм аз като фас! (2)

Писателят музата чака -

без нея си траката трака!

            О, музо, при мене ела,

            о, тра-ла-ла, тра-ла-ла-ла! (2)

 

 

   Светва спалнята вдясно. Там току-що е станала съпругата Яна. Тя запява по същата мелодия. На повторението на първия припев и целия втори припев с нея пее и Маргарит.

 

 

Песничка на писателската съпруга

 

С поезия той ме омая,

със Данте заведе ме в рая!

            Но друго е в земния рай,

            че сметките тук нямат край! (2)

 

Във ада не искат пари,

безплатно там всичко гори!

            Но друго е в земния рай,

            че сметките тук нямат край! (2)

 

 

ЯНА (провиква се към Маргарит): Маргарите-е! Къде си?

МАРГАРИТ (провиква се към Яна със самоирония): В кабинета съ-ъм!... Пардон - в хола съ-ъм! (Сипва си унил кафе от каната на масата) Ох-ох-оох...

ЯНА (провиква се към сина в детската стая): Александре-е!

 

   Светва детската стая вляво. Там току-що е станал синът Александър - разчорлен, подготвя си нещата за училище.

 

СИНЪТ (прав с лице към публиката взема от бюрото си последователно един, после друг учебник - показва ги с кориците към публиката, слага ги в чантата си. Третият „учебник” се оказва списание „Плейбой” - понечва да го сложи и него в чантата, но размисля, пуска чантата на пода и се заглежда в списанието)

ЯНА (провиква се отново към сина): Александре, ставай - ще закъснееш за училище!

СИНЪТ: Станал съм вече, мамо!... (гледа с блеснали очи разтвореното с кориците към публиката списание; двусмислено) Целият съм станал!... (Пее в рап ритъм):

 

Песничка на сина

 

Литъл бой ми вика мойта майка вкъщи,

вика ми и твойта майка също!

Но петнадесет години аз навърших вече -

аз съм биг-биг бой, биг бой, човече!

 

Литъл бой аз бях едва допреди миг,

вече аз, човече, бой съм биг!

На петнадесет години - биг съм, биг съм бой!

На петнадесет години - съм плейбой!

 

 

   Прожекторите осветяват дивана в дневната, от него се чува гневно ръмжене -  това е събудената от песните тъща госпожа Пенелопа, която спи именно там, завита през глава.

 

ПЕНЕЛОПА (отмахва завивката от главата си, надига се на лакти, ръмжи гневно-комично към публиката): М-м-м-м-м!

МАРГАРИТ (плаши се от ръмженето й)

ПЕНЕЛОПА (обръща се на десния си лакът, ръмжи озъбена към Маргарит): Р-р-р-р-р!

МАРГАРИТ (понечва да скочи от стола и да избяга)

 

   Двамата правят още актьорски импровизации, докато тъщата седне на дивана.

 

ПЕНЕЛОПА: Пфу, ама не може да се наспи човек от вас бе, Яна! Ма какво е това пеене, това викане, какво е това ранно ставане! Разбирам някой да изкарваше пари, а тоя там - (махва презрително с ръка към Маргарит, той уплашен се пази) мъжът ти - вече два месеца не е донесъл нито лев!

МАРГАРИТ (вдига длани и свива унило рамене в смисъл „Признавам си, така е”)

ПЕНЕЛОПА (става права, пее):

 

 

 Песничка на тъщата

 

Аз съм Пенелопа, тъщата -

господарката на къщата,

господарката на къщата

със горката дъщеря!

 

Че мъжът й без пари е все -

уиски няма да ми донесе,

уиски няма да ми донесе -

ах, горката дъщеря!

 

 

ПЕНЕЛОПА: Ей го и сега - цяла нощ хъркаше там върху масата - не можах да мигна от него!

МАРГАРИТ (оправдателно): Ами, заспал съм...

ПЕНЕЛОПА (приближава се заплашително към масата, носейки в ръка тоалетен несесер с гримове и червила)

МАРГАРИТ (дърпа се уплашено все по-назад на стола)

ПЕНЕЛОПА (спира се пред него, клати заканително глава): Всяка нощ е така - уж щял да пише! - (язвително) комедия, моля ви се! - а пък заспива. Я се пази бе (вдига ръка, той се пази) - да седна да се гримирам.

МАРГАРИТ (послушно става)

ПЕНЕЛОПА (сяда на стола му): И пусни телевизора, че ми почва сериалът...

МАРГАРИТ (С неохота включва телевизора)

 

   На телевизора „тече” сладникав латиноамерикански сериал.

 

МАРГАРИТ (пояснително към публиката за Пенелопа): Гледа и много сериали за тъщи!... Дето тормозят зетьовете си!... Любимите й героини!

ПЕНЕЛОПА (изправя се; патетично към публиката): Жени - героини! Жени за пример! (Поглежда презрително към Маргарит) А горкият зет само яде и спи - виж го какъв се е закръглил!

МАРГАРИТ: То е от нерви...

ПЕНЕЛОПА: Не е пипвал тази... клавиНатура!... (Бута с отвращение клавиатурата встрани, сяда и започва да нарежда на нейно място червила и гримове)

МАРГАРИТ (поправя я): „Клавиатура“!... (Оправдателно) Нещо не работи... Не пише...

ПЕНЕЛОПА (повтаря подигравателно): Не пише! ...тази... млавиа-... славиа-... (натъртва победоносно) ...ТУРА!

МАРГАРИТ (махва с ръка примирено и отива с наведена глава в банята, сяда на тоалетната чиния умислен и угрижен)

ПЕНЕЛОПА (гримирайки се): Само прах събира тая... ТУРА на масата! Вместо тук спокойно да си се гримирам... Да си пия кафето... (Налива си кафе от каната, в която Маргарит е пил кафе през нощта) Пфу - отвратително!... Аз - доскоро известен (превзето) „ритмичен артист”! - да си нямам собствена масичка, собствен будоар!

МАРГАРИТ (от тоалетната вече по-смело и подигравателно): „Ритмичен артист”! - Танцьорка в нощен клуб! Пенелопа,  с моминско име Пена! И не „доскоро“, ами миналия век! (Ядосано, възмутено) Профукала всичките си пари по живот - вместо да си купи собствен апартамент! Та сега живеем всички в тази лудница!

 

   Тъщата понечва заплашително да стане, той се дърпа уплашен назад върху тоалетната чиния - все едно я вижда; тя пак понечва, той пак се дърпа - няколко гега към публиката.

 

ЯНА (влиза в дневната, отива до масата, налива си кафе от каната, връща се към дивана и сяда на него; помирително към двамата): Стига, Маргарите, мамо! Маргарите, няма ли да излизаш вече от тоалетната? (Леко разочаровано) Не ти ли дойде най-сетне музата?

МАРГАРИТ (изпъшква отчаян): Ох-оох, не е дошла!... Каква муза ще дойде тука! Майка ти гледа до късно латиносериали  - то не са сълзи, не са кахъри! Не мога да се съсредоточа! И като се събуди, пак включва телевизора!

ПЕНЕЛОПА: Ами да видя какво е станало с горката Анхелика! - Отново е забременяла! - От своя брат-близнак!

 

   Пенелопа и Маргарит пеят песничката за латиносериала.

Песничка за латиносериала

 

В любов и сълзи е облян

телевизионният екран -

живота цял се е събрал

в един латиносериал!

 

                        О, сериал, о, сериал

                        и с нас живота си играй,

                        но не е винаги, уви,

                        със хубав край, със хубав край! (2)

 

 

ПЕНЕЛОПА: Не ти ли е жал за горката Анхелика? Не те е срам!

МАРГАРИТ: Жал ми е за мен - че не мога да пиша, не мога да се усамотя! Единствено в банята мога - а и от там ми дават зор!

ПЕНЕЛОПА: А бе то от това ваше „усамотяване” човек в тоалетната не може да иде! Той се усамотява да чака музата си, синът му (сочи към детската стая) и той по половин час се усамотява в банята с неговите музи!...

 

   Синът, който държи разтвореното списание „Плейбой”, се сепва, хвърля го на леглото и припряно го скрива с одеялото.

 

ПЕНЕЛОПА (продължава подигравателно към Маргарит): Не му идвала музата! Нищо не му идва на него! Седи си тази... ТУРА тук, на масата, като мома, а той не я пипва! (Към Яна) Ама казвах ти аз, Яна - още преди да се омъжиш - не е читав човек тоя! Само му виж името - (презрително) Маргарит! Нормален мъж може ли да е с такова име! (Прави към публиката жест „меки китки”) Сигурно и тебе рядко те пипва...

СИНЪТ (появява се с чантата в дневната): Чао! Изчезвам!

ЯНА (укорително): Мамо! Може ли пред детето!

ПЕНЕЛОПА: Какво дете, ма! Стаята му е като архив на „Плейбой”!

СИНЪТ (бързо-бързо излиза)

ПЕНЕЛОПА (продължава наставнически): Да беше се оженила за съседа - д-р Д’Енчефф! (произнася „ф”-тата с респект. Изправя се, продължава вдъхновено) Психиатър! - (сочи табелата на стълбищната площадка) „ПЛАСТИЧЕН ХИРУРГ НА ЧОВЕШКИТЕ ДУШИ”! (Отива към предния край на сцената) Печели човекът! Клиенти колкото искаш! - на опашка се редят - чак до външната врата стига! Известни личности на крака му идват - актьори, журналисти, телевизионни продуценти! И политици съм виждала! Онзи ден знаеш ли кой дойде?... (Място за възможна злободневна импровизация - алюзия за конкретен политик)

ЯНА: Добре, добре, мамо, не ме интересува. Маргарите, моля те, побързай, че закъснявам.

МАРГАРИТ: Уф, добре, излизам.

 

   Маргарит излиза от банята, Яна става от дивана, влиза в банята и започва да си прави тоалета пред огледалото. Маргарит сяда отчаяно на стола пред разхвърляните червила и шишенца на Пенелопа.

 

ЯНА (от банята, с надежда в гласа): Написа ли нещо нощес?

МАРГАРИТ (клати отрицателно и отчаяно глава): Ъ-ъ! Нямам нищо в главата!

ПЕНЕЛОПА (чука слепоочието си с пръст, все едно главата на Маргарит кънти на кухо): Дан-дан-дан-дан!

МАРГАРИТ: Чувствам се все едно някой ми е изпил мозъка! (поглежда под око към тъщата)

ПЕНЕЛОПА (показва към публиката с палец и показалец ма-а-лка чашка и я изпива, изохквайки с удоволствие, гладейки се по корема): А-ах!

ЯНА (излиза от банята; леко укоризнено): ...Че от два месеца не сме плащали сметките... А и на Александър ще трябват нови учебници за гимназията...

ПЕНЕЛОПА (клати жлъчно глава към детската стая): Има си той хубави учебници!... С картинки!

ЯНА: Стига, бе мамо! Аз тръгвам, че закъснявам, чао!

ПЕНЕЛОПА: И аз тръгвам. С бай Денчо - (натъртва към Яна) бащата на д-р Д’Енчефф - ще ходим на кино. (Язвително към Маргарит) Все още са останали писатели, които могат да пишат СЦЕНАРИИ!... (Още по-язвително) А на бай Денчо все още му идва МУЗАТА, да знаеш! (Прави жест юмрук върху юмрук: „нА ти!”)

 

   Двете с Яна излизат.

 

МАРГАРИТ (Става; към вече излязлата тъща, засегнат): А пък „маргарит” означава „бисер”, да знаеш! На старогръцки! (Язвително) Вие сте връстници - с този език!... - би трябвало да знаеш!

 

   Музика.

 

Действие 2

 

   Докато свири музиката, Маргарит разчиства масата, маха разпилените по нея червила и гримове на Пенелопа, изключва с отвращение телевизора, наглася си отново клавиатурата и сяда пред нея, въздишайки с облекчение, че най-после е сам. Музиката спира, той се опитва да се съсредоточи.

   Тъкмо да започне да пише, и на „вратата” се звъни. На стълбищната площадка стои красива, крехка жена - Музата.

 

МАРГАРИТ (на себе си, ядосано): Пфу - един път човек да може да седне да пише - и някой ще звънне на вратата! Сигурно носят сметката за входа... (Пак се позвънява. Той се отправя към „вратата”) Добре де, добре - идвам! Ама пари за сметки нямам. (Отваря „вратата” - леко се стъписва от стоящата пред него хубава жена) Добър ден, вие за... сметката ли?

МУЗА (не отговаря - със загадъчна усмивка минава покрай него, влиза в дневната и започва с любопитство да оглежда наоколо)

МАРГАРИТ (следва я със ситни стъпки по петите; без да дочаква отговор): Вижте, съжалявам, ама съм малко притеснен финансово, надявам се скоро да мога да платя... Само трябва да напиша нещо... - (с неудобство) писател съм, нали разбирате - (добавя леко неуверено) - уж!...

МУЗА (разглежда клавиатурата, продължава да се усмихва загадъчно): Знам!...

МАРГАРИТ (учудено): Така ли? (Плясва се по челото) А, моята тъща на всички е разказала - голямо плямпало е! А всъщност именно заради нея не мога да пиша - (към публиката) това чудовище! - живее в нашата дневна, разхвърля си гримовете по моето бюро (сочи към масата, поправя се)... - маса... И гледа до среднощ разни сериали! Изобщо не може човек да се усамоти от нея, да се съсредоточи! Уж отдавна имам в главата си една идея - (скромно, леко срамежливо) за пиеса - за комедия - а не мога дори да я започна - никаква муза не ми идва!

МУЗА (леко превзето, закачливо): О, льоша муза!

МАРГАРИТ: Льоша! Знаете ли откога я чакам! Ама в тая лудница може ли да дойде една истинска муза!

МУЗА (кима утвърдително)

МАРГАРИТ: То тъща, то жена, то син в пубертета! Добре че най-после всички излязоха, та дано дойде накрая тази пуста муза!

МУЗА (с усмивка): Е, вече дойдЕ!

МАРГАРИТ (учудено): Така ли?!

МУЗА (весело): Ами да - тя е пред вас! (Прави грациозно завъртане, покланя му се с реверанс)

МАРГАРИТ (зяпва с уста; после се усмихва, заканва й се шеговито с показалец): А, шегувате се!

МУЗА: Не - аз съм вашата истинска муза! (Отново се завърта грациозно) - За вашата пиеса!... (Завърта се)

МАРГАРИТ (загрижено): Ще ви се завие свят!...

МУЗА: ...За вашата комедия! (Завърта се) И може да си говорим на „ти”! (Запява. Песничката е алюзия за песента „Посещение на музата” на Владимир Висоцки, може да се използва оригиналната музика):

 

 

Песничка на Музата

 

Когато чувстваш ти, че нямаш сила

и твойта воля си е отишла -

днес тебе муза те е посетила

и знаем за какво е тя дошла! (2)

 

Когато не гори у теб фитила,

искрата ако си е отишла -

днес тебе муза те е посетила

и знаем за какво е тя дошла! (2)

 

 

   Музата поставя стола встрани до масата и сяда победоносно на него с лице към публиката.

 

МАРГАРИТ (отново й се заканва шеговито с показалец): Ах, ти! На мен ми се зави свят!... (Сяда на дивана) ...Този филм обаче съм го гледал! (Става, сочи с показалец) Със Шарън Стоун! Дето е муза на разни писатели - на които не им идва вдъхновението... И тя им е нещо като муза под наем, а те й купуват бижута и изпълняват всичките й капризи! Сигурно тъщата те е накарала да дойдеш... (С известна завист) Тя е страхотен сценарист!... (Сяда) Ама аз нямам подобни възможности - не мога да си позволя муза под наем - като Шарън Стоун...

МУЗА (предизвикателно): Приличам ли ти на Шарън Стоун? (Разтваря еротично крака като във филма „Първичен инстинкт”)

МАРГАРИТ (вади кърпичка, бърше запотено от вълнение чело): Ами... малко. Повече ми приличаш на ... (казва истинското име и фамилия на актрисата срещу него)

МУЗА (става от стола, доближава се до седящия на дивана Маргарит, нежно слага ръка на рамото му): Аз съм истинска муза! - От онези, дето навестяват истинските писатели!... При това - напълно безплатно!

МАРГАРИТ: А, тогава може! (Замисля се за миг над последните й думи, поглежда я вдъхновено; с надежда в гласа) Значи смяташ, че съм истински писател? (Слага си развълнуван главата върху ръката й, която стои на рамото му. Трогнат, щастлив) О, направо ми разтапяш сърцето!

МУЗА (към публиката, с намигане): При това - напълно безплатно!

 

   Музика - вдъхновена, оптимистична, развиваща се. Затъмнение.

 

 

 

Картина 2 - В апартамента на психиатъра

 

   Описание на обстановката:

   Апартамент, намиращ се на същата стълбищна площадка, огледално на първия. На преден план е огромна луксозна дневна, която едновременно е и приемна на психиатъра. Насреща вдясно е рамкирана входна „врата”, над нея е табелата:

д-р Д’Енчефф, психиатър -

пластичен хирург на човешките души

   На стълбищната площадка отсреща е вратата (реална) с табелата:

сем. Яна и Маргарит Маргаритови.

г-жа Пенелопа - ритмичен артист

 

 

Действие 3

 

   В дневната са д-р Д’Енчеф, баща му - домоуправителят бай Денчо, и г-жа Пенелопа. Бай Денчо и Пенелопа пият кафе, седнали край масичка. Д-р Д’Енчеф е на преден план с бяла престилка, прав с лице към публиката.   

   Прожекторите бавно осветяват дневната, започвайки от табелата „д-р Д’Енчефф, психиатър” и се фокусират върху доктора, който започва да пее песничката на психиатъра. Бай Денчо и Пенелопа му пригласят, пеейки заедно с него всеки втори стих и финала на песничката.

 

ПСИХИАТЪР (пее):

 

Песничка на психиатъра

 

Ако болна е твойта душа,

            болна душа, болна душа,

мога бързо да я утеша,

            я утеша, я утеша.

 

Ако грозна е твойта душа,

            грозна душа, грозна душа,

мога бързо да я разкрася,

            я разкрася, я разкрася.

 

Хей - мога да я утеша!

Хей - мога да я разкрася!

Хей - мога и да я спася-я-я!

 

 

ПЕНЕЛОПА: Докторе, докторе-е! Закъсах я аз с този мой зет!

ПСИХИАТЪР: Защо бе, г-жа Пенелопа, какво му има?

БАЙ ДЕНЧО (загрижено): Какво му е станало на Маргарит?

ПЕНЕЛОПА: Нищо не му е станало, бе - на един женчо какво да му стане!

БАЙ ДЕНЧО (нежно, укорително): Е, не така де, Пени?

ПЕНЕЛОПА: Как не така бе, бай Денчо! - Все се оплаква, все се ожалва - музата не му идвала, не можел да пише... - нямал вдъхновение, моля ти се! А бе какъв си ти мъж, бе?! - един мъж винаги трябва да има вдъхновение!

БАЙ ДЕНЧО (потвърждава с блясък в очите): Тъй, тъй!

ПСИХИАТЪР (също кима утвърдително; подскача леко, както си е седнал, щрака с пръсти - по принцип той винаги е леко вдъхновен и превъзбуден - професионално изкривяване)

ПЕНЕЛОПА (продължава възмутено): Казваме му двете с Яна - а бе каква муза, пиши нещо за телевизията - там всичко вземат... - да изкараш някой лев! Толкова сериали има по телевизията, толкова предавания - то сутрешни блокове, то следобедни...

БАЙ ДЕНЧО (с блясък в очите): ... То нощни!...

ПЕНЕЛОПА: Ама не! Не искал той да пише някаква си... (цитира) „халтура”...

БАЙ ДЕНЧО: „Хал-„ какво?

ПЕНЕЛОПА (натъртва): ...ТУРА... Хал-ТУРА. Така му вика той. То не беше клавиа-ТУРА, хал-ТУРА, ай да му го...

БАЙ ДЕНЧО (засрамено си слага ръка на устата)

ПСИХИАТЪР: А, не е хубаво така, госпожа Пени - ама много сте се разпенили!

БАЙ ДЕНЧО: И какво, казваш, е туй „хал-ТУРА”?

ПЕНЕЛОПА: Абе ХАЛ-хабер си нямам! - Не искал да пише за телевизията. Той - казва - бил по призвание ПИСАТЕЛ - моля ви се! Искал - казва - да пише само УМНИ работи!

ПСИХИАТЪР (разтревожено): А - това е лошо!

БАЙ ДЕНЧО: ХАЛ-тава работа!

 

   Тримата запяват.

 

Песничка за халтурата

 

Халтурата сестра е на културата,

халтурата сестра е на културата -

на двете майка е, на двете майка е,

на двете майка е клавиатурата!

 

Халтурата сестра е на културата,

дели ги сричка от клавиатурата -

халтурата на сричка е, халтурата на сричка е,

халтурата - на сричка от културата!

 

 

ПЕНЕЛОПА: Виждате ли! - Хал-тава работа! - Затова мисля, че Маргарит има нужда от психиатър!

ПСИХИАТЪР: А, едва ли има нужда чак от това, г-жо Пени!

ПЕНЕЛОПА: Не знам дали има нужда от психиатър, ама със сигурност има нужда от пари! От два месеца нищо не е изкарал - (презрително) този Маргарит! Не са плащани сметките за апартамента! (Почти проплаква) И уискито ми вече е почти свършило!

БАЙ ДЕНЧО (съчувствено): О, горката, да ти налея едно уиски?

ПЕНЕЛОПА (кима утвърдително)

БАЙ ДЕНЧО: Пациентите непрекъснато му носят на доктора уиски! (Налива й)

ПЕНЕЛОПА (пие; през плач): Носят му я! Щото си има хубава професия. Психиатър. Пари печели! И Бентли си има! Гледам го едно такова лъскаво, златисто, паркирано в двора, и ми се плаче. А като си помисля, че д-р Д’Енчефф можеше да ми е зет! Тази моя пуста глупачка Яна, дето хареса оня мухльо - (презрително) писател бил, интелектуалец бил...

 

 Бай Денчо и докторът кимат насмешливо глави в знак на съгласие.

 

ПЕНЕЛОПА: ...Карал я да се чувства жива, разсмивал я... Ха сега да се смее де! - нейният изобщо няма кола, а докторът - Бентли!

ПСИХИАТЪР (леко притеснено): Ш-ш-т, госпожа Пени... Моля ви, малко по-тихо говорете за Бентлито, защото, нали разбирате, ами такова, забравил съм да декларирам всичките си хонорари и, нали разбирате, навъдили са се едни от Агенцията за приходи, едни данъчни, едни полицаи - само слухтят и гледат да те щракнат... (Подрипва нервно на място, щрака с пръсти)

 

   На „вратата” се звъни...

   Музика - от криминалната поредица „Студио Хикс”- напрегната, криминална...

 

 

Действие 4

 

   На стълбищната площадка има полицай с униформа, до него жена, тип „миска”, облечена предизвикателно, тунингована по всички по-важни места на тялото. На главата й обаче има полицейска фуражка. Тя е полицайка-миска под прикритие. Музиката спира. Полицаят звъни отново на звънеца. Двамата чакат нетърпеливо да им отворят.

 

ПЕНЕЛОПА: Айде, бай Денчо, ние да вървим на кино, че на доктора сигурно му идват пациенти.

 

   Двамата се отправят към входната врата, правят гегове към публиката като влюбени младежи.

 

БАЙ ДЕНЧО (запъва се): А защо не отидем оттатъка да се погушкаме!

ПЕНЕЛОПА (възхитена; към доктора): Виждаш ли баща ти! - ето това е мъж! Офицер - винаги готов - маладец! (Към бай Денчо) Не може, сърце мое, нали тия дни ти сложиха нов байпас на сърцето, трябва да внимаваш! Отиваме на кино, възрастен си вече. (Към психиатъра) А вие ще дойдете после у нас, нали, докторе - да му дадете някакви хапчета на оня... (презрително) писател!

ПСИХИАТЪР: Добре, г-жо Пенелопа, ще дойда по-късно.

БАЙ ДЕНЧО (закачливо към Пенелопа): А може ли филмът поне да е от категория „Х” („хикс”) - за възрастни! („Отваря вратата”, при вида на полицаите се изпъва като струна и козирува) Здраве желаем! Подполковник Денчев - от запаса! Понастоящем домо-управител! Поддържаме реда във входа! Всичко е под контрол!

 

   Полицаят и бай Денчо пеят песничката за обществения ред с маршова стъпка. На второто двустишие им пригласят полицайката и Пенелопа.  

 

 

Песничка за обществения ред

 

Върви напред, върви напред

у нас обществения ред.

            За него бдим и без да спим

            обществения ред строим!

 

Щом има ред, щом има ред,

тогава всичко е наред.

            За него бдим и без да спим

            обществения ред строим! (2)

 

 

ПОЛИЦАЙ (козирува): Здраве желаем! Търсим доктор Д’Енчеф-ф! (Фъфли комично двойното „ф”)

БАЙ ДЕНЧО: Това е синът ми - ей го там.

ПСИХИАТЪР (става уплашен от дивана, тръгва към полицаите с нервна стъпка, от време на време прави подрипвания и щрака с пръсти)

 

 Пенелопа и бай Денчо излизат - последният козирувайки и с маршова стъпка.

 

ПСИХИАТЪР (заеквайки от уплаха): Ф-ф-ф-ф! Ф-ф-ф-ф! Аз съм доктор Д’Енчеф-ф-ф-ф – п-п-п-психиатър. (Поглежда тунингованата полицайка) Ама вие сигурно търсите д-р Денчев-в-в-в – п-п-п-пластичен хирург? Това е брат ми. И той има Бентли...

ПОЛИЦАЙ (строго): Не, търсим именно вас – Ф-ф-ф-ф! При В-в-в-в  в-в-вече бяхме - той направи жена ми - това е жена ми! - такава... такава... ами виждате каква - миска! Брат ви ни насочи към вас.

ПСИХИАТЪР (поуспокоен): А-ха, ами добре тогава, заповядайте, моля. С какво мога да ви бъда полезен?

 

   Полицаите сядат, докторът им предлага уиски, те отказват - на работа са. Докторът сипва голяма чаша уиски на себе си, на тях кафе.

 

ПОЛИЦАЙ: И тъй, доктор Д’Енче-Ф-Ф... Между другото (леко подозрително, както приляга на полицай), защо сте го написали името си така - с тази джвучка отпред? (Рисува с пръст апострофа от името) И защо с това Ф-Ф, не трябва ли да се казвате като брат си – В-В?

ПСИХИАТЪР: Ами... за да не ни бъркат с брат ми, нали разбирате, пък и малко по-представително е така - с тази ...джвучка - апостроф се казва - и с това Ф-Ф! А най-вече, да ви призная, от солидарност към моите пациенти - повечето от тях, нали разбирате, са леко раздвоени... Ф-Ф – схващате ли? И затова и аз леко раздвоих името си - е, само последната буква, ама достатъчно - като го видят такова - раздвоено - пациентите ми имат доверие, успокояват се!

ПОЛИЦАЙ (облекчено): Ето затова идвам и аз при вас, докторе - да ме успокоите. Защото и аз съм раздвоен!

ПСИХИАТЪР: Не може да бъде, нашата полиция никога не е раздвоена, тя е... един път!

ПОЛИЦАЙ: Така е - полицията не е, ама аз съм раздвоен!

ПСИХИАТЪР: И в какво се изразява вашето... раздвоение?

ПОЛИЦАЙ: Ами нощес се събудих със странното усещане, че не съм полицай, а някакъв друг...

ПСИХИАТЪР: Какъв друг?

ПОЛИЦАЙ: Ами... (срамежливо) - писател...

ПСИХИАТЪР (възкликва): И вие ли!

ПОЛИЦАЙ (много разтревожен): И други ли има? Често ли се среща? Опасно ли е?

ПСИХИАТЪР: Среща се доста често... Ама не е много опасно - освен за близките...

ПОЛИЦАЙ (готов да се разплаче): Боже-е, на мене да се случи! Добре съм си като полицай, нищо не ми липсва - от време на време ми дават в неделя да спирам колите по магистралата, да ги глобявам, с други думи - живеем скромно, но щастливо! И изведнъж - писател - че ние ще умрем от глад бе! Помогнете, дайте някакво хапче - искам да съм си обикновен полицай - да се махнат тези кошмари!

ПСИХИАТЪР: Хм, ще помисля за някакво хапче... Ама кажете все пак - написахте ли нещо - докато бяхте... писател?

ПОЛИЦАЙ (гордо): Написах стихотворение!

ПСИХИАТЪР: Така ли, ами кажете го!

ПОЛИЦАЙ (става, рецитира с патос):

                                             Ако някой днес ни мрази -

                                             знай - нашата полиция ни пази!

ПСИХИАТЪР: Хм, това не е съвсем от вас...

ПОЛИЦАЙ (радостно): Не е ли? Не съм ли го писал аз? Значи не съм луд!

ПСИХИАТЪР (успокоително): Не сте, не сте... Ами жена ви (кима към нея) - и тя ли е... раздвоена?

ПОЛИЦАЙ: А-ха - и тя! Тя също е полицайка, но... (оглежда се, „шепне” на ухото му) от известно време е под прикритие!

ПСИХИАТЪР: Под прикритие?

ПОЛИЦАЙ: Да - МИСКА под прикритие!

ПОЛИЦАЙКА-МИСКА (става, разперва ръце): Олье-е-е, олье-е-е! Миска под прикритие-е-е!

ПОЛИЦАЙ: Затова бяхме при брат ви - д-р Денче-В-В! Той я... тунингоВЪ така...

ПОЛИЦАЙКА-МИСКА: Олье-е-е!

ПСИХИАТЪР (кима впечатлен): Добра работа на брат ми!

ПОЛИЦАЙ: Много добра - никой не може да я познае! По цял ден се мъкне по молове, фитнеси, фризьорски салони - като истинска е! Направо има муза за миска, както казват писателите... (Рецитира)

                                       Ах, колко много ми се иска

    съпругата ми вкъщи да е миска!

(Слага си сепнат ръката на устата) Ето, виждате ли - докторе, зле съм!...

ПСИХИАТЪР(става и той; замислен): Хм, този стих ваш ли е?

ПОЛИЦАЙ: Мой е!

ПСИХИАТЪР: Все едно аз съм го писал...

ПОЛИЦАЙ: Вземете някакво хапче!

ПСИХИАТЪР: Ще взема... (Сяда, вади от джоба си шишенце, взема си хапче)

 

   Полицаят протяга шепа - докторът му дава хапче и на него.

 

ПОЛИЦАЙ: Дайте и на жената!

 

   Докторът й дава.

 

ПОЛИЦАЙ (сочи жена си): ...Да ви кажа, като че ли и главата й даже е леко тунингована - не знае например кои са европейските столици! Като я питат коя е столицата на Белгия - вика „Холандия”!... А бе много е напреднала тази медицина!...

ПОЛИЦАЙКА-МИСКА (става, разперва ръце): Олье-е-е, олье-е-е! (Пее):

 

Песничка на миската

 

Обичам мол, обичам спа,

обичам модните неща!

Обичам джип, обичам шик,

обичам скъпите неща!

Обичам ВИП, обичам тип,

обичам простите неща!

Обичам кис, обичам бис -

о-би-чам да съм ми-и-с!

 

Обичам джип, обичам ВИП,

обичам кис, обичам бис -

оби-чам да съм ми-и-с!

 

ПОЛИЦАЙ:  Та, справя се жена ми под прикритие, заглеждат я разни пласьорчета, разни криминални типове - и тя ги лови. Само че, докторе, имаме проблем!

ПСИХИАТЪР: Да чуем?

ПОЛИЦАЙ: Ами през деня е миска под прикритие, но вечер изобщо не е миска! Като се прибере вкъщи, става полицай!

ПОЛИЦАЙКА-МИСКА (строго към мъжа си): Стой! Не мърдай!

ПОЛИЦАЙ (сочи я разбиращо): Липсва й професията, униформата! И вечер само ми вика: легни, стани, мирно, равнис - трудно се живее вкъщи! Дайте й още едно хапче!

ПСИХИАТЪР (става): Добре, ето ви цялото шишенце - пийте по едно хапче винаги, като се усетите раздвоени - и ще се оправите.

ПОЛИЦАЙ: По едно ли да  пием, или по две - нали сме раздвоени?

ПСИХИАТЪР: Всеки по едно - и поетът, и... миската...

ПОЛИЦАЙКА-МИСКА: Под прикритие-е-е!

ПОЛИЦАЙ: Мерси, докторе. Колко ви дължа?... (заканва му се „шеговито“ и многозначително с показалец) Ама много хубаво Бентли имате!...

ПСИХИАТЪР(„великодушно“): А, нищо, нищо, моля ви се! АЗ колко ви дължа?...

ПОЛИЦАЙ (много „великодушно“): Нищо, нищо, моля ви се! (Към жена си) Айде - вие двете, да вървим, че сме на работа!

ПОЛИЦАЙКА-МИСКА: Под прикритие-е-е! Олье-е-е, олье-е-е!

 

   Музика. Затъмнение.

 

 

Картина 3 – Отново в апартамента на Маргарит и Яна

 

 

Действие 5

 

   Прожекторите осветяват масата в дневната - вече разчистена, с бяла покривка. Върху нея има чаши, бутилка уиски, ядки. До масата има два стола, на единия седи музата, като скъп гостенин. Вдясно, върху дивана на тъщата лежи клавиатурата.

   От спалнята излиза и се приближава към масата Маргарит - съвсем нов човек, гладко избръснат, хубаво сресан назад, изтупан в черно сако, напет. Носи саксия с циклама, приближава се с танцови стъпки и я поставя масата. Докато се приближава, прави гегове към публиката в смисъл „колко съм наперен и красив” - от това, че музата го е нарекла истински писател.

 

МУЗА (с неудобство): Ама нямаше нужда...

МАРГАРИТ: А, как, вие сте ми скъпа гостенка! - да не ми идва всеки ден муза в къщата! (Извинително) Ама нямаме друго цвете... Взех го от спалнята - жена ми си го гледа там. Много го обича! Даже му говори. Оплаква му се от мене... Нали разбирате...

МУЗА: На „ти“...

МАРГАРИТ: На „ти“ му говОри, да!

МУЗА: Не, ти ми говорИ на „ти“!

МАРГАРИТ: А, добре. Нали разбираш - отдавна не са плащани сметките... - затова му се оплаква на цветето. Горкото (гали му листата) - много му се е насъбрало!... Виж какво е оклюмало! Трябва да го полея после... (Сяда на другия стол до нея, сипва й уиски)

МУЗА: На мене съвсем малко!

МАРГАРИТ (сипва и на себе си): И на мене малко... То, уискито е на тъщата... Наздраве!

МУЗА: Наздраве!

 

   Отпиват от уискито, известно време цари неловко мълчание, Маргарит се върти неспокойно на стола, усмихва се притеснено, не знае откъде да започне разговора.

 

МАРГАРИТ: И... къде беше досега?!

МУЗА (поглежда го въпросително): Моля?

МАРГАРИТ: О, извинявай, не исках да прозвучи така - като упрек!

МУЗА: Няма проблеми.

МАРГАРИТ (оправдава я): Ти... не си виновна, че... те е нямало, нали... Сигурно си била заета, някъде далече...

МУЗА: Да, така е. Доскоро бях зад Океана...

МАРГАРИТ: О!

МУЗА (небрежно): В Холивуд.

МАРГАРИТ: Брей! Сериозна работа! И при кого беше там? При Джеймс Камерън? При Скорсезе?

МУЗА: Шегуваш ли се! Ти знаеш ли какви музи си имат те - цял екип - най-добрите! Да си муза при тя-я-ях - е само мечта!... (замечтано) Е-е-х... (изпива си уискито)

МАРГАРИТ (налива й пестеливо от уискито)

МУЗА: Съвсем малко!

МАРГАРИТ: Съвсем. И на мен съвсем-съвсем (налива си). Е, сигурно си била все пак при някои добри режисьори. И сценаристи.

МУЗА: Бях при тоя-оня... (хапва една-две ядки) Добри са. Ама - Холивуд, нали знаеш - много еротика вкарват. Нали знаеш - еротиката продава. А аз не съм такава...

МАРГАРИТ: Защо, ти си ... доста секси... (налива си леко засрамен)

МУЗА: Благодаря. (Подава си чашата да й налее и на нея) И ти си... секси.

МАРГАРИТ (като засрамено дете): Стига бе! (става от стола) Виж какъв съм закръглен.

МУЗА: На мен ми изглеждаш строен.

МАРГАРИТ (върти се суетно, пъчи се щастлив) Е, щом казваш! (Придърпва бутилката) Ама май пийна повечко! (Сяда отново на стола)

МУЗА (жално): Ох, не съм аз муза за такива филми! - аз съм за по-различни неща - много обичам комедиите например - такива - забавни, човешки...

МАРГАРИТ: Ами защо не отиде при Уди Алън?

МУЗА: Отидох! Бях известно време при него... (отпива) Ама ме заряза - заради една непълнолетна муза!... (разплаква се)

МАРГАРИТ (бърше й сълзите): Горката!

 

   Тя посяга към бутилката уиски, той се опитва да й я вземе, тя я дърпа, накрая той успява.

 

МАРГАРИТ: А, не бива да пиеш повече! Че се разстройваш! Тя и тъщата ще се разстрои!...

МУЗА (подсмърчайки): Колко си мил! И добър!

МАРГАРИТ (с гордост потвърждава): А-ха!

МУЗА (продължава разстроено разказа си): Известно време мих чаши в един бар - (през плач) бара, в който свири Уди Алъ-ъ-ън... (пак плаче, той я бърше) Ама си казах: край! - аз да не съм тука някаква си сервитьорка, някаква миска, която всеки може 
                                                                                                                  (Следва Част 2)